Деветашка пещера, България

Здравейте,

Искам да споделя с всички Вас едно мое изживяване и една малка сбъдната мечта.

Откакто интересът ми към фотографията нарастна, започнах да гледам снимки по сайтове и се натъкнах на едно "извънземно" място - Деветашката пещера. Място, напълно неизвестно за мен до сега /срам/.

Видях снимки, потърсих други, прочетох някои "нещица" в "леля" Уикипедия и "чичко" Гугъл... Казах си, аз просто трябва да го видя това място с очите си!

Миналата година минахме транзит покрай Деветаки на връщане от Крушуна, не остана време...

Август месец - отпускарски, сега или никога, твърдо реших.

Със съпругата ми си резервирахме стая в хубав семеен хотел край р.Осъм в гр.Ловеч. Речено, сторено и в петък след 17 часа се отправихме на малка почивка.



Бях прочел как се стига до пещерата и че има два (три, ако броим екстремния) пътя.

На разклона за с. Деветаки оставих колата на малката отбивка веднага след моста. Бях до първата табела за Деветашката пещера. Нарамих раницата с фотоапарата и статива и тръгнах.

Но така стана, че в събота сутринта хванах по уж "по-лесния" черен път покрай реката.... Това обаче, се получи един малък кошмар. Късите панталонки, тениската и маратонките се оказаха крайно неподходящо облекло за този кратък преход! Изненадата - пътят беше обрасъл с всякакви храсталаци, коприви, драки и т.н. Всички те бяха покрити "прилежно"с паяжини.

Беше рано сутрин - имаше и много роса. Казах си - дошъл съм до тук, няма връщане назад. Разтворих статива, за да ми служи като пръчка и продължих. По едно време пътека съвсем изчезна. Преминах през поредното "тропическо" препятствие и...

Срещах едно момче с голяма раница на гърба. Заговорихме се. Каза, че идва от Деветашката пещера. Погледна ме и сякаш ме съжали – аз бях целият измокрен, изподран от драките и покрит с паяжини.

Всеки сподели опит с изминатата от него част от пътя, но никой не остана доволен от чутото.

Поприказвахме си още малко – "взехме си дъха" и момчето тръгна.

Стоях и си мислех какво да направя, но не исках да преживея за втори път "разходката" зад гърба ми.

Продължих напред по поетия път. А той като че ли се откри, стана по-приятен, и "джунглата" отстъпи място на слънчеви полянки.

…

Още малко и стигнах... Не виждах входа на пещерата, но се ориентирах по реката и по разрушения мост, по който преди време се е минавало… Тясна пътечка, с множество дървета и храсти. Пред тях човек трябва да се "поклони", за да мине и … ето го - входът!


…

Огромен свод, а вътре множество "очи". През тях утринните лъчи пробиваха тъмата! Огледах се… Нямаше никой, после продължих да "гледам". Чувствах как сърцето ми бие силно. Това със сигурност не беше заради прехода – млад съм още. А той, този преход щеше да е много по-приятен ако не беше копривата.

Гледах. Не вярвах на очите си… Беше гледка и то такава, която не може да видиш или да почувстваш, гледайки я на снимка, пък било то и най-добрата. Бях гледал доста такива и си мислех, че ще съм подготвен, но...



Пещерата (и това е само светлата u част) е огромна, поне за моите мащаби. Сводестата u "конструкция" ти препраща погледа от едно място на друго. А то, във всяка посока има нещо, което е интересно, нещо, което ти "грабва" душата. Да- ще се намерят и хора, за които това ще е "просто камънак"…



Рекичката, небесните "очи", лъчите сутрешна зора, дупките в скалата, изкуствен "връх", облят с нафта(?! ), тъмните входове, водещи незнайно къде... Дъхът ти спира. Картината с допълня от шума и гледката на прелитащите прилепи.



…

Като си събрах малко мислите се сетих, че нося и фотоапарат. Сглобих техниката и започнах да снимам. Снимах, снимах…

Жалко, след около час дойде първата двойка туристи. А аз, тъкмо бях обиколил наоколо и се бях качил на възвишението. То се оказа изкуствена стена с насип, направено най-вероятно да пази/крие каквото и да са държали зад нея (цистерни?! ).



Приключих със статичните снимки, монтирах панорамната глава и започнах да снимам панорами. Голяма грешка, че не започнах с тях, но… кой да знае...казаха ми, че мястото е по-слабо посещавано и не е толкова известно, както например Крушуна...Дойдоха цели групи, с бодър дух и желание да си запалят огън, да изпият "с пофта" кафето си в пещерата, да се снимат с телефони за спомен...

Правех серии в клин и за статичните кадри, и за панорамите. Движещи се хора не са най-приятното нещо при такова снимане. Някой ще каже, че не е лошо да има хора за мащаб. То си е така. Затова има и такива кадри. Повечето снимки ги направих на 17 мм, но след като видях пещерата през 8 мм, това стана обективът за снимане на останалите кадри. Специфичната проекция на Самянг фиш-а си допадна много с кривината на пещерата.



Имаше много неща, които не си ги бях представял така. Останаха и много други, които не можах да видя за краткото време. Здраве да е – ще "търся" време, че пак да отида там, но вече ще гледам с "по-други" очи.

…

Приятели,

Нека моето повествование Ви бъде в помощ. Вървете до "извънземното" място, скромно наречено Деветашката пещера (интересно е да прочетете, защо се казва така...). Ще гледате с Вашите очи, ще чувствате с Вашата душа и ще разберете, че не всичко съм могъл да изрека с тези редове и с предлаганите Ви снимки.

Искам да благодаря и на "батковците" от фото форумите, които откриха това място за мен! Дано аз съм направил същото за други!

© 2010, Георги Палов
Всички фотографии на тази страница са обект на авторско право и използването им без разрешението на автора е незаконно.